В Млечния път има около 100 цивилизации на близко до нашето ниво
Д-р Владимир Божилов е учител в катедра „ Астрономия “ на Физически факултет на Софийски университет. Той е деен популяризатор на науката и постоянен преподавател на Софийския фестивал на науката, Европейска нощ на учените и други. Спечелва второ място в състезанието за връзка на просвета „ Лаборатория за популярност FameLab “ 2010 и първа премия в интернационалното му издание „ Hall of FameLab “ 2014 в Лондон, Англия. Участвал е в реализацията на известното тв-шоу за просвета „ Красива Наука “, чест посетител е в радио и телевизионни излъчвания, където споделя на наличен език най-новите открития от региона на Космоса. Съавтор е на книгата „ Живот и Вселена “ и създател на повече от 20 научни и над 50 известни изявления.
- Г-н Божилов, има ли живот в К осмоса съгласно актуалната просвета?
- Преди всичко дано уточним какво в действителност търсим, когато приказваме за живот в Космоса. Преди всичко ние търсим живот, сходен на земния, основан на водата и въглерода. Това е по този начин, тъй като знаем, че на Земята при тези условия и с тези детайли са зародили всички форми на живот, които познаваме. Разбира се, можем да си представим живот, учреден, да речем, на силиций или на метан. Много е разточително обаче да търсям нещо, което не знаем дали съществува. Т.е. ние търсим живот, сходен на земния, не тъй като бихме желали извънземните да са като нас, а тъй като знаем, че това е сполучливият сюжет, който сигурно е проработил най-малко един път.
Въпросът, на който се опитваме да отговорим, е дали подобаващите за възникването на земен живот условия могат да се случат отвън Земята. Вече са доста малко учените, които считат, че Космосът е лишен от миниатюрен живот във формата на бактерии. Напротив, счита се, че откриването на подобен живот е просто въпрос на време. Научният консенсус сега гласи, че животът поражда на всички места, където са налице нужните условия. При това обаче остава един значим неуточнен въпрос. Ние в действителност не знаем по какъв начин тъкмо поражда животът.
- Доколко Земята като люлка на живота е рядко събитие?
- Факт е, че нашата планета има рядка композиция от характерности. Сред тях е да вземем за пример съществуването на доста огромен за размерите на планетата сателит. Луната е доста значима за живота на Земята, тъй като ни защищава от доста удари на галактически тела. Освен това спътникът стабилизира земната ос на въртене, като по този метод предотвратява катаклизми като обръщания на полюсите. Толкова огромен сателит е рядко събитие, което към този момент не сме виждали към друга планета, най-малко в нашата Слънчева система. Друга значима характерност на Земята е нейното магнитно поле, което играе ролята на щит против галактическата радиация – значимо изискване за една обитаема планета. Не е ясно какъв брой планети разполагат с желязно ядро като земното, способно да генерира мощно магнитно поле. От друга страна обаче, Земята от ден на ден наподобява като относително общоприета планета. С моя сътрудник Дънкан Форган от Единбургския университет направихме компютърна симулация, в която използвахме настоящите данни за звездите и за откритите досега екстрасоларни планети. Резултатите сочат, че в нашата вселена би трябвало да има стотици хиляди и даже милиони планети с маса, близка до тази на Земята. Разбира се, най-важната характерност на нашата планета е нейното идеално разстояние от Слънцето. За да бъде една планета обитаема, тя би трябвало да е ситуирана на уместно разстояние от своята звезда, с цел да има вода в течно положение на своята повърхнина. Това оптимално разстояние се назовава „ зона на обитаемост ”.
